end.

yea, whatever..

неименовано

потънали във блатото на всекидневното,
отбягваме очите си наведени.
отдавна истината непотребна
бездомна е, изгонена отвреде.

отричайки отдавна очевидното,
отдадени на виртуозно съществуване,
жадуваме, макар и смътно,
отровата на безполезното общуване.

в сърцата ни остана само пепел.
душите ни, лишени от емоция
са вече толкова прозрачни,
изпълнени до край от своите пороци.

и всяка вечер, уморени,
отпускаме телата си отрудени,
отдавна свикнали със мисълта,
че всичко вече е изгубено.

неименовано

аз съм
нищо
и никакво
празно
подобие
на орехова
черупка
излишно
пространство
заемам
хабя
консмирам
и губя
от време
което
на друг
вероятно
би било
далеч
по-полезно
на истински живите
а не
на мен кривия
на мене
изгубил облога
изгубих
признавам
аз просто не мога

неименовано

гневът ми ме изяжда отвътре.
не ми е по мярка светът.
и не вярвам на утре-та.
нямам си път, който да следвам,
просто зяпам отвъд със очи непрогледнали.
дневният график определя посоките ми,
а безумния трафик ми се хили жестоко.
ежедневни проблеми крадат ми от времето,
тривиалните грижи и те, полека, се нижат.

ей! аз се чувствам измамен, а вие?
зад лицата ви каменни моята мъка се крие, или?

и тази
наша
съдба,
и
надвисналото
проклятие
дано
измамят
света,
че
още бият
сърцата ни..

неименовано

напук на всички вероятности,
нахълта в моя злобен свят.
със смях подмина неприятностите,
не си остави път назад.

не бях готов да те посрещна,
но се изгубих в погледа ти мамещ.
не знаех и не знам дали е грешно,
но знам, че искам да останеш.

светът ми се изгуби в твоята вселена,
умрях. и бях роден отново.
намерих пристан в бързата река на времето
и спрях при теб. без теб не мога.

присъствието ти претоварва възприятията
и гравитацията ти е невъзможна за отричане.
едно уж простичко понятие,
а казва всичко. обичам те, обичам те,
обичам те.

блез сандрар

аз всяка вечер сменям своя грим
и всяка вечер съм със маска нова.
навсякъде приет, но никъде любим,
душата ми е пълна със отрова.

неименовано

вътре светлината е
приглушена
вънка света дебне наежен

блажените мигове на спокойствие
кратки почивки
и второто действие

да, но..

у мене започва
да липсва несигурност
у мен нещо започва
усещам го в костите си

по-силна от всякога,
стои Границата.

..си мисля на ум:

[..]

Carpe Diem.

и

Carpe Jugulum.

неименовано

а аз всичко отлагам
за утре.
едно нивга не идващо,
недоживяно
и недочакано утре.

аз съм много добри
намерения,
казват, те водят
към ада.

ето ме.

аз съм пътят към ада.

вижте добре
и после ме отминете.

не спирайте.

пътят към ада
си има собствена гравитация,
но тя пък примамва
само глупаците.

аз съм глупак,
или дори повече
от глупак,
аз имам стаж
и надбавки,

така да се каже,
мен вече са ме
институционализирали.

а вие не спирайте,
вие
просто
не
спирайте